Сбирка на Кръжока по Римско право – 22.XI.2018 г.

 

На 22.11.2018 г. в заседателна зала 2 в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски" се проведе втората за 2018 г. сбирка на кръжока по римско право с тема „Император Юстиниан и значението на Corpus Iuris Civilis за развитието на правото". Темата на сбирката, поради едновременно историческия си, сравнителноправен и частноправен характер, привлече доста студенти от всички курсове на специалност „Право", а също така и няколко от специалност „История". Срещата беше открита от ас. Стоян Иванов, който представи накратко по какво Източната римска империя, наречена от по-късната историография Византия, се различава от Западната римска империя по времето на Принципата. Ас. Иванов очерта основните елементи, на които е базирана Източната римска империя, а именно римското право, гръцкият език и култура и християнската религия, като се спря подробно на всеки един от тях, изяснявайки на студентите фундаменталното значение на всеки един от тези „темели" на византийската държава. Той обясни също така процеса на грецизацията на държавата, финализиран окончателно по времето на император Ираклий. След това изложението премина към разясняването на политическата и историческата конюнктура във Византия в началото на VI век сл. Хр. и управлението на император Юстиниан I. Коментира се процесът по създаването на Corpus Iuris Civilis и резултатът от него – кодифицирането на римското класическо право, а именно извличането на достиженията на римската юриспруденция, постигнати през вековете на Принципата, но пречупването им през призмата на нуждите от правна регулация във връзка с уредбата на обществените отношения във Византия през VI в. сл. Хр. В резултат на нелеката задача на мотивираната от император Юстиниан дейност по кодификация на римското право се стига до създаването на един внушителен по обем и значение сборник, наречен Corpus Iuris Civilis, който всъщност става действащото позитивно право в Източната римска империя по това време и е основата на почти всички следващи нормативни актове, правейки така, че римското право да остане живото и приложимото право във Византия до нейния крах през 1453 г., която година ознаменува падането на Константинопол под властта на османските турци.

Сбирката продължи с изключително интересна и впечатляваща презентация, представена от студентката от IV курс Биляна Николова. Тя, посредством технологията на power point показа на колегите си кръжочници интересни изображения, снимки, карти на военни кампании и пр. Беше се спряла в своето изложение на строителната дейност, извършена по времето на император Юстиниан. Изключителен интерес за младите колеги предизвикаха обясненията, свързани с построяването на патриаршеската катедрала „Св. София", която до момента на завършването на апостолическата базилика „Св. Петър" в Рим през XVII век е най-големият храм в християнския свят, където именно са коронясвани византийските императори, за които се счита, че „са от Бога поставени". Биляна разказа с нагледни изображения за военните кампании на Юстиниан в Италия, Сицилия и Северна Африка, свързани със стремежа му за възвръщане на блясъка на старата Римска империя и за покоряването на принадлежащите й преди територии. Беше обърнато внимание също така и на отделните елементи на Юстиниановата кодификация като бяха разгледани по отделно всички части от нея и беше обяснено тяхното значение, а именно Кодексът, Дигестите, Институциите и Новелите.

Вторият студентски доклад за вечерта беше изнесен от студента от четвърти курс Николай Недялков, който с изключително красноречие и полет на мисълта говори на колегите си за рецепцията на римското право посредством германската и френската правни системи. Колегата беше пример за по-младите студенти  с това, че артикулацията между мисълта му и словесното й изражение, дадоха повод за тяхното възхищение, благодарение на изключително лесното и достъпно представяне на една сложна проблематика. Беше разгледана рецепцията на римското право в Наполеоновия кодекс от 1804 г., бяха обяснени основните същностни постановки на немската Пандектистика и беше представен Германският граждански законник, влязъл в сила от 1900 г., като бяха преведени на български и коментирани доста интересни според колегата Недялков разпоредби от немския кодекс. Студентът от IV курс се спря и на двата ЗЗД, действали в България след освобождението, боравейки изключително добре със сравнително частното право и достигайки до извода, че римското право продължава да е живо и днес в България, посредством рецепцията му в основните стълбове на частното ни право Закона за собствеността и Закона за задълженията и договорите. Сбирката завърши с дискусия, в която взеха участие почти всички присъстващи колеги.