AUGUSTUS
ЗАКОНОДАТЕЛНИTE РЕФОРМИ НА АВГУСТ

Резюме: Този труд има за цел да предложи кратък коментар на някои ин­ститути на римската правна уредба като например правата на държавата върху наследствено имущество, данъчната реформа, създаването на обществена полиция или престъпленията присвояване или отклоняване на публични средства. Създадени ex novo или реформирани от Августовото законодателство, те са от особен интерес в допълнение към по-известните и проучени разпоредби на Август в областта на брака, провинциалното и общинското законодателство, гражданството и свободата.

Ключови думи: Медицина. Наследяване. Юристи. Финанси. Престъпления . Престъпления от общ характер.

RESUME | READ
НЯКОИ АСПЕКТИ ОТ ЖИВОТА НА ИМПЕРАТОР АВГУСТ

Резюме: В статията са проследени основните моменти от живота на император Октавиан Август, които са в пряка връзка с предприетите от него законодателни реформи и измененията на правото през тази епоха.

Ключови думи: История – Древен Рим – Управление на Август

RESUME | READ
IUS PUBLICE RESPONDENDI EX AUCTORITATE PRINCIPIS

Резюме: Значението и самото съществуване на ius publice respondendi ex auctoritate principis е една от многото неразрешими загадки в историята на римското право. Август (според Помпоний в D.2.2.2.48–50) създава това право като привилегия (beneficium), но неговото по-нататъшно развитие се отдалечава твърде много от първоначалните намерения на този император. Учените признават особеното му значение за историята на правото в началото на Принципата, но също признават и че има много дискусионни проблеми и съмнения за същинското значение на ius respondendi в епохата на Август, на Хадриан и на Юстиниан. Дори и в съвременната романистична литература съществуват много и разнородни становища по въпроса. Общото мнение е, че Август предоставя това право като привилегия на известни юристи от аристократичен произход, но не и правото да създават задължителни норми, с които да бъдат обвързани съдиите при решаването на правните спорове. Статията представя ius publice respondendi ex auctoritate principis като способ за осъществяване на политиката на Август да привлича известни юристи във властта, за да си осигури подкрепата им за своите реформи.

Ключови думи: император Август, Помпоний, responsa prudentium, ius publice respondendi, аuctoritas.

RESUME | READ
ГРАНИЦИТЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ И ГРАНИЦИТЕ НА СЪВРЕМЕННА ЕВРОПА

Резюме: От възкачването на трона на император Октавиан Август през 27 г. пр.Хр. до края на династията на Северите (235 г. сл.Хр.) Рим изживява най-бляскавата епоха в историята си, както и един дълъг период на мир и просперитет, който е познат като Pax Romana Или Pax Augusta.

Въпреки че латинският термин "limes" бил вече използван в Древен Рим, по време на Римската империя (27 г. пр.Хр.–476/1453 г.) той придобил ново значение, разбиран като граница в смисъла на видим предел, който бележи пространствените рамки на територията на една държава във външните ѝ очертания. Схващането за граница придобило от Август нататък ново измерение, претърпявайки развитие в областта на стратегията и политиката чрез географското очертаване на всички територии и народи, които зависели от Рим, както и в социално-културната сфера.

В средата на ХХ в. се появила идеята за обединена Европа като необходимост от търсенето на световен мир, най-вече след двете световни войни, които се зародили именно на европейския континент и довели до неговото опустошаване. В наши дни проектът за Европейски съюз е напълно осъществен и консолидиран, благодарение на усилията на всички негови държави членки, и ЕС се намира в процес на разширяване. Територията, която съставя Европа, също е абсолютно очертана в своите граници – както географски, така и стратегически и политически, като под внимание се вземат и социалният, културният, езиковият, религиозният и други аспекти. Границите – както видимите, така и невидимите, и всички останали измерения, които определят днешна Европа, съвпадат до голяма степен с това, което е била Римската империя.

 

Ключови думи: Pax augusta, limes, граница, Римска империя, Европа

RESUME | READ
АВГУСТОВАТА СЕНАТОРСКА КОМИСИЯ- ЕДИН УСПЕШЕН СПОСОБ ЗА СЪСТАВЯНЕТО Й.

Резюме: Статията представлява изследване за съставянето на Августовата сенаторска комисия като един политически способ, който е имал успех в началото на Принципата. Това е свързано с постепенното утвърждаване на императорската власт над Сената по времето на управлението на Октавиан Август. Четенето на източниците ни дава възможност да очертаем произхода и превратностите в развитието на императорските съвети. На основата на развитите в изложението реконструктивни хипотези Августовата сенаторска комисия, спомената у Светоний и Дион Касий, се счита за първата проява на предполагаемия императорски съвет като консултативен орган.

Ключови думи: Октавиан Август, сенаторска комисия, императорски съвети

RESUME | READ
LEX AELIA SENTIA И ТЕКСТУАЛНАТА САНКЦИЯ ЗА НИЩОЖНОСТ В РИМСКИТЕ LEGES PUBLICAE
Резюме: В статията е изразена и се обосновава идеята, че римските забранителни закони в областта на частното право, вкл. и leges perfectae, се ограничават по правило само до забраната на определено действие или установяват санкция (poena) за нарушителите. Lex Aelia Sentia очевидно се явява първият закон, който в текста си предвижда нищожност при извършване на действия в противоречие с неговите забрани. Изразява се предположение, че оценката на действията в противоречие със закона като лишени от правен ефект, а следователно и оценката на самия закон като lex perfecta, е само резултат от тълкуването, дадено от римската юриспруденция.
Ключови думи: lex Aelia Sentia, lex perfecta, нищожност, manumissio, недействителност на освобождаването на роби
RESUME | READ
ОТ ПОЛУОСТРОВНАТА ИБЕРИЯ ДО РИМСКА HISPANIA ПО ВРЕМЕТО НА АВГУСТ

Резюме: През 2014 г. се навършиха 2000 години от смъртта на Октавиан Август. По време на неговото управление едно от постиженията на Pax Augusta на великолепния Рим е приключилата романизация на земите на днешна Испания. Да се твърди че Рим завладява Испания би било погрешно, тъй като не може да се завладее нещо, което не съществува. Наистина, в продължение на два дълги и жестоки века различни местни народи дават отпор на римските легиони, но това не са испанци, а турдетани, илергети, келтибери, вакеи и др. племена. Едва след омиротворяването по времето на Август всички тези народи и култури се сливат благодарение на процеса на романизация. Рим и неговата провинциална администрация създават една Испания, която като понятие и като реалност за пръв път в историята престава да бъде чисто топографско понятие поради полуостровната конфигурация на тези земи и се превръща в нова политическа единица.

Ключови думи: Октавиан, Август, Pax Augusta, романизация, Hispania, нова политическа единица

RESUME | READ
САНКЦИИ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ СРЕЩУ ПРЕДПРИЕМАЧА НА ПУБЛИЧНИ РАБОТИ В КЪСНАТА РЕПУБЛИКА И РАННИЯ ПРИНЦИПАТ

Резюме: В статията се анализират различните способи, възприети в римската практика в Късната република и Ранния принципат, за санкциониране на неизпълнението на предприемача на публични дейности или услуги. Като се изключи възможността за прилагане на actio locati от представителя на римския народ, остава използването на multae dictio като по-лесно разрешение, уредено в договорите за обществени услуги. Вниманието е съсредоточено върху venditio praedum-praediorum, осъществявано на основата на Lex Malacitana и Lex Irnitana (глави 64 и 65), в които се предвижда да се приложи relocatio operis при неизпълнение на задълженията на предприемача на публични дейности. В хипотезата на неизпълнение, което води до увреждане на правата на трети лица – бенефициери на публичните услуги, се прилага процедурата пред recuperatores, на които са предоставени съответни публичноправни функции. Като обобщение е изразено критичното мнение, че напр. чрез цесията на вземания частните лица могат да санкционират неизправните предприемачи на обществени работи и услуги.

Ключови думи: locationes publicae, multae dictio, processo per recuperatores, venditio praedum praediorum, causa iuniana

RESUME | READ
Нещо старо, нещо ново... Августовото законодателство и предизвикателството да се установи социален контрол

Резюме: Стремежът на Август за налагане на социален контрол може лесно да бъде разпознат в действията, очертаващи неговата политика. Предприетите административни реформи (например в правораздаването, градското планиране, благоустройството, подобряването на жилищното строителство) са били значителни и важни, и ако се съди по факта, че са продължени и доразвивани от неговите приемници, са били и ефективни. Той е използвал силата и влиянието, произтичащи от магистратската власт, с която бил облечен, за да намали влиянието на отделните граждани и да ограничи функциите на сенаторското и конническото съсловие в опитите им за пряка намеса в управлението. Август се е надявал да постигне чрез законодателните си реформи социалния контрол, който определям като „запазване статуса на лицата". Става въпрос за определена категория закони, известни като социално или етично законодателство. Обикновено се приема, че то се състои от законите, санкциониращи неправомерното поведение на гражданите по време на избори, разхищенията и показния разкош, брака, прелюбодеянието, и законите, уреждащи освобождаването на робите.

Ключови думи: Август, социален контрол, социално или етично законодателство, запазване статуса на лицата (status-maintenance)

RESUME | READ
Август – първият император на Римската империя: създаването на Емерита Августа и установяването на императорския култ в провинция Бетика

Резюме: В статията се прави кратък преглед на първите години от живота на Октавиан до момента, в който се превръща в Гай Юлий Цезар Октавиан и по-късно допълва към името си познатите титли „император" и „Август", с които остава завинаги в човешката история. Представени са и две теми, в които се проявяват две от типичните политически линии, следвани от този император: създаването на нови градски центрове, по примера на Емерита Августа (дн. град Мерида в Испания), и въвеждането на императорския култ, илюстриран с примери от римската провинция Бетика на територията на днешна Южна Испания.

Ключови думи: император Октавиан Август, провинциално управление, градоустройство, Емерита Августа, Бетика, императорски култ.

RESUME | READ
Осиновяването на Август от Цезар – едно политическо осиновяване чрез завещание?

Резюме: При завръщането си от Испания, на 13 септември 45 г. пр.н.е., Цезар прави своето завещание, в което обявява осиновяването in familiam nomenque на Гай Октавиан. Цезар умира на 15 март (мартенските иди) в 44 г. пр.н.е.. На тази дата Октавиан дори не знае, че е обявен за наследник и е осиновен от великия си покровител и родственик. Когато го уведомяват за смъртта на Цезар, Октавиан не се вслушва в благоразумните съвети и взeма решение да приеме завещанието пред претора Гай Антоний, от който иска да се гласува куриатния закон (lex curiata), който да му позволи да влезе в рода на Юлиите (gens Julia) като законен син на завещателя. Законът е гласуван на 22 септември 44 г. пр.н.е.

Историята на великите римски семейства на Сципионите, Фабиите, Цезарите, е история на политическите осиновявания. Въпреки това, макар и все още да се запазва върховенството на агнатската фамилия при осиновяванията, институтът на адрогацията (осиновяването на пълнолетни неподвластни лица) еволюира от времето на класическото право и практически изчезва в Юстиниановото право. Този вид осиновяване отговаря на определени политически, социални и икономически нужди и е твърде отдалечен от изграждането на чисто родителски връзки между осиновявания и осиновителя.

Ключови думи: Октавиан Август, Юлий Цезар, осиновяване, завещание

RESUME | READ
Укрепването на властта на Август в изображения. театърът в CARTHAGO NOVA

Резюме: Основателят на Принципата е една от най-противоречивите фигури на всички времена. Октавиан поема властта още много млад и слага началото на период на мир и просперитет в бурната история на Рим. Но наред с това той съумява да „погребе" Републиката – вече мъртва от доста време – и да установи една много по-автократична система, отколкото Цезар би могъл да си представи, при това като изключи ожесточената политическата борба, която струва живота на осиновителя му.

Използването на образи за разпространение на символи и за подтикване на зрителя в полза или против конкретни постулати идва от много по-древни времена и е толкова по-ефективно, колкото по-необразовано е населението. По същия начин император Август се възползва от паметниците и другите творения на своето време, за да вмъкне символите, които подсилват властта му и въздействат на обществото в полза на неговите реформи.

Август предприема широка културна програма, развиваща се повече от 20 години, с която постига възстановяване на морала и смяна на манталитета на всички равнища. Заедно с pietas, като спояващ елемент за народа, политическата дейност на Август се концентрира в изместването на желанието за лукс, внесено от Гърция, от частната сфера към публичните среди. Август изрича напълно сериозно фразата, че е намерил Рим в кал и го е изградил от мрамор. Градското обновление се концентрира в Рим, но и други градове също са облагоприятствани от обновителната програма на Август, като например Colonia Iulia Carthago Nova. Построяването на театъра в него като емблематично за целия процес на обновяване на града става част от символиката на новоустановения ред, предавайки на своите съвременници чистото послание за укрепването на имперската власт.

Ключови думи: император Октавиан Август, Carthago Nova, театър

RESUME | READ
Политиката на Август в Римската провинция GALLAECIA

Резюме: Образът на Август е неизменно свързан с историята на римската провинция Gallaecia, която е една от последните територии, подчинени на римската власт на иберийския полуостров. Със сигурност Gallaecia не е същинска административна единица в епохата на императора според едикта от Bierzo, но това наименование се използва за определяне на територия, която е имала съществено значение в историята на Рим.

За тази епоха е характерна липсата на сведения за военни действия в Hispania, мотивирана вероятно от интересите, от които се ръководят наследниците на Цезар. Мълчанието на източниците не ни позволява да възстановим административните структури, създадени на тази територия. Но след един „тъмен" етап ситуацията съществено се променя от 27 г. пр.Хр., когато Август си дава сметка за нейните природни богатства и лично ръководи военната кампания от 26 г. пр.Хр. срещу кантабрийци, астури и Галиция, което е доказателство за особеното значение, което новият владетел отдава на окончателното завоюване на испанските земи.

Ключови думи: Aвгуст, Испания, Галиция, провинции, политика, провинциални институции

RESUME | READ
Общество, изкуство и право по времето на Октавиан Август: Жената през призмата на римския комикс

Резюме: Римският комикс е една специфична форма на изкуство, чиито илюстрации и сценарии могат да се използват и като средство за преподаване. Комиксът може да служи за запълване на свободното време, но също така и да допринесе за нашето образование – в този конкретен случай, например, по история, археология, право и равенство. Специално внимание ще посветим на изследването на женските образи – на цял един космос от жени в „пурпурни одежди", скитнички, варварки и, разбира се, робините, които формират широк спектър от погледи върху правата и типовете жени в Римската античност.

Ключови думи: жена, дидактика, комикси, римско право, пренасяне на резултатите

RESUME | READ
Жените в епохата на Август. Една монография по повод двехилядолетния юбилей

Резюме: Различни жени са участвали в живота на Август по различни мотиви, други са имали значителна роля в обществото и политиката на своето време и са се развивали в различни сфери на живота. Това беше и основната идея – да се задълбочи изучаването на този аспект от живота на Октавиан Август по повод на честването на двехилядната година от неговата смърт. В този контекст групата за научни изследвания, новости и разпространение Iura RvB, съзнавайки голямата важност на тази изключителна историческа личност, се присъедини към събитията в световен мащаб, с които се отбеляза този юбилей и създаде една монография, координирана от професорите по Римско право Rosalía Rodríguez López и M. José Bravo Bosch. Благодарение на издателството  Dykinson тя ще бъде на разположение на всички почитатели на император Октавиан Август до няколко месеца.

Ключови думи: Caius Iulius Caesar Augustus Gens Iulia; Октавиан

RESUME | READ
Cura minorum в епохата на Принципата

Резюме: През първия период от историята на Римското право ролята на настойника е много важна и e определяна като vic ac potestas. С развитието на държавната организация и чрез по-силния контрол от страна на държавата е въведена забрана за настойника да се разпорежда с имуществото на поднастойния, като му е разрешено само да управлява това имущество и да се грижи за поднастойния. По този начин е направена голяма крачка към организирането на попечителството като институт, служещ изключително за правната закрила на непълнолетния, който по някакви причини не е под родителска власт. От тази гледна точка класическият период е бил от голяма важност за развитието на римското право, защото тогава ролята на настойника се разширява с нови задължения, които не включват само грижа за имуществото на пупила, но също и такива, свързани с осигуряването чрез различни способи на необходимите средства за подкрепата му.

През ІІ в. сл.Хр. настъпва съществена промяна с въвеждането на принципа на представителството (ius representationis), когато функцията на настойника приема конкретно юридическо измерение, което се проявява чрез охранителната роля на настойника.

Ключови думи: cura minorum, Принципат, ius representationis, класическо римско право

RESUME | READ
Поетични свидетелства на Хораций за отношението му към император Август

Резюме: В поезията на Хораций има някои стихове за неговите отношения с Augustus. Хораций има дързостта да откаже Августовото предложение да бъде назначен за негов личен секретар. Независимо от това той остава под покровителството на императора. В статията се разглеждат стиховете на Хораций, които съдържат свидетелства за отношението му към законодателството на Augustus относно упадъка на римските нрави.

Ключови думи: император Август, Хораций, поезия

RESUME | READ
Зрелища и политика. Реформите на Август от 22 г. пр.Хр. и ограниченията на гладиаторските игри

Резюме: В статията се разглежда широкият проблем за използването на спектаклите като политически инструмент в епохата на Август, като в посочения малък обем то е съсредоточено върху един конкретен епизод – реформата в организирането на игрите през 22 г. пр.Хр. Анализират се съдържанието и целите на тези реформи, като те се поставят изцяло в исторически и политически контекст и се предлага тълкуване, което обединява отделните елементи в една цялостна система, показваща политическите и пропагандните стойности.

Ключови думи: спектакли, политика, Августови реформи, гладиаторски игри

RESUME | READ
ОПИТЪТ ЗА НРАВСТВЕНА РЕФОРМА НА РИМСКОТО ОБЩЕСТВО С АВГУСТОВОТО БРАЧНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Резюме: Брачното законодателството на Август е част от неговата програма за възстановяване на res publica, разтърсвана повече от един век от политически и социални безредия. За Август, както и за писатели като Тит Ливий, Хораций и Вергилий решаването на проблемите в Рим може да се потърси в миналото, в примерите за ценностите и обичаите от древните времена (exempla maiorum) – в семейния живот, в целомъдрието на Лукреция, в почтеността на Катон Стари, с една дума – в римския свят, наричан Romanitas. Новата политическа система на Принципата не може да се наложи без пропагандирането на ценностите на италийците, противопоставени на възгледите и битието на пищния Изток, включен в границите на Римската империя. Методите на Август да наложи тази строга социалната политика водят всъщност до една радикална промяна и всепроникваща намеса в личния живот на римските граждани чрез новите закони, считани от съвременниците му за едни от най-суровите – Lex Iulia dе maritandis ordinibus, Lex Papia Poppaea и Lex Iulia dе adulteriis coercendis. Техният истински ефект се проявява години след смъртта на видния им създател – императорът реформатор Октавиан Август.

Ключови думи: император Октавиан Август, брачно законодателство, exempla maiorum, Romanitas, Lex Iulia dе maritandis ordinibus, Lex Papia Poppaea, Lex Iulia dе adulteriis coercendis

RESUME | READ
Понятието за договор според Лабеон

Резюме: Статията е посветена на някои въпроси от учението на Лабеон за договора. Въведението включва кратко представяне на личността и живота на големия римския юрист. Авторът го поставя в контекста на политическите и социалните събития в Рим през епохата на Август. Те допринасят за създаването на концепция на Лабеон за договора, която е формулирана по-общо, но не и като окончателно изградена правна теория. Изложени са правните, историческите и филологическите аргументи по представените проблеми и са коментирани съответните текстове от източниците. Направени са някои временни заключения, като в края на всяка част авторът прави обобщение във връзка с приемането или оспорването на концепциите за "аctum", "gestum" и "contractum". В статията са разгледани и два други важни въпроса – за каузата (causa) и за неназованите договори (contracta innominata) от позицията на actio praescriptis verbis. В краткото заключение духът на епохата е представен с един цитат от Цицерон.

Ключови думи: Лабеон, договор, император Август

RESUME | READ
LEX IULIA DE SENATU HABENDO

Резюме: През 9 г. пр.Хр. е гласуван по предложение на Октавиан Август комициалният закон, наречен Lex Iulia de Senatu habendo, с който се реализира реформа на римския сенат и на процедурата за определяне на сенатори. Текстът на закона не е запазен и информацията за неговите разпоредби се съдържа в различни исторически съчинения (на Дион Касий, Авъл Гелий, Плиний Млади). Законът не е възпроизведен в никой правен източник, нито е споменат в съчиненията на класическите юристи. Законодателната реформа съответства на политиката на Август за поддържане на влиянието и властта на Сената. Със закона се внасят изменения в процедурата на свикване и заседания на Сената (определя се мястото и периодите на сесиите) и на процедурата на предложения и гласуване на сенатусконсултите, както и на последици от нарушаване на нормите относно заседанията на Сената.

Ключови думи: Senatus, relatio, sententia, discessio, lex rogata.

RESUME | READ