На 17.12.2015 г. се проведе сбирка на Кръжока по Римско право при ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски". Тя беше неформална, но същевременно – и по-специална. Преподаватели, студенти и приятели се събраха, за да си спомнят за гл. ас. Теодор Пиперков.

Нашият Тео не е с нас вече две години. За историята, която той обичаше, това е само миг, но за приятелите, колегите и студентите на Тео, това е цяла вечност. Сякаш вчера той беше с нас и сякаш всеки миг ще се появи отново с прилежно стегнат възел на вратовръзката, закачлив поглед и готовност да се впусне в дебрите на римското право, да марширува с легионите от Галия до Египет, след което да направи бърз скок през глосаторите чак до Германския граждански законник, до българското право и обратно в Древен Рим, като междувременно увлекателно разказва за морски битки, сключване на договори или за прословути съдебни процеси. До него беше неизменно чантата му пълна с книги. Липсата на Тео мотивира колеги, приятели и съмишленици да се съберат и да разкажат за него.

Част от участниците предпочетоха да разкажат за човека, приятеля и преподавателя Теодор Пиперков.  Неговите колеги си спомниха за съветите, които им е давал, когато някой е имал нужда от помощ, както и за различни проекти, за които са търсели съвет, помощ и подкрепа – във всички форми, но всякога откровено, честно и безкористно. Трети си спомниха за уникалния стил на преподаване, който увличаше студентите (и не само тях) и ги водеше през материята на Римското право в първи курс, а по-късно и на правото изобщо, тъй като Тео не преподаваше само в аудотирията, а даваше своите познания, мъдрост и смирение, когато някой имаше нужда – било в аудотирията, било в коридора или при случайна среща.

Други, въпреки тъжния повод, предпочетоха да разкажат любопитни и весели случки и моменти, които са преживяли заедно с Тео. Макар и мимолетно, бяха припомнени част от множеството интереси извън правото на Тео. Беше спомената любимата му тема, свързана с морето и какво удоволствие е да преживееш няколко мига заедно с него на пристанището в Хамбург и да слушаш разказа с най-дребни детайли за корабите, за морето и за морското право.

Всички спомени бяха обединени около едно – духът на Theo Noster е все още в нас и сред любимите му студенти. Всички, които го познаваха, искаха да разкажат, за да не се забрави ерудицията, великодушието, мъдростта, достолепието и едновременно с това смирението, което той притежаваше. Чрез разказаните спомени, тези които присъстваха и не са имали възможност да познават човека и преподавателя Теодор Пиперков се докоснаха, макар и съвсем бегло, до една малка част от това, което липсва всеки ден на колегите и приятелите - Нашият Тео.

Така, макар и скромно, кръжокът по Римско право при ЮФ на СУ почете паметта на един от най-обичаните преподаватели, чието присъствие във факултета е оставило незаличима следа. Нашият Тео живееше в аудиторията. Там (и не само) той раздаваше щедро своя интелект, сърце, душа и мъдрост на своите студенти и колеги. На същото място Тео остана до последно, изричайки на студентите си „Не се притеснявайте, добре съм!". Като Полибий, който посрещнал смъртта изправен върху своя кон, останал предводител на конницата.

 

ULTIMUM VALE, MAGISTER, SEMPER FELIX, SEMPER VICTOR!