Сбирка 26.10.2019

 

На 26.10.2019 г. в заседателна зала 1 на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски" се проведе първата за учебната година сбирка на кръжока по римско право към Юридическия факултет на СУ, на тема „Демокрацията в Рим". Сбирката беше открита от гл. ас. д-р Тихомир Рачев, който изясни понятието „демокрация", изхождайки от неговото зараждане в Гръцкия класически свят, преминавайки през Древен Рим и достигайки до съвременните разбирания за този термин. Д-р Рачев направи някои бележки относно структурата на Римската Република в центъра, на която стои народното събрание по центурии, разяснявайки смисъла на разделението на римското население на базата на имуществения ценз в 193 центурии. Беше обърнато внимание на военния характер на това народно събрание и бяха разгледани начините му на свикване, свързани единствено и само с магистратите, притежаващи imperium. Бяха споменати борбите между патриции и плебеи, завършили с убедителна победа на плебса като предпоставки за утвърждаване на демокрацията в Рим и консолидацията на римското общество. След това се изказа асистент Стоян Иванов, който говори пред аудиторията за института provocatio ad populum – един от стожерите на републиканската конституция и на демокрацията в Рим. По силата на provocatio ad populum римският гражданин, осъден на смърт от магистрата, имащ imperium (висшата военна, съдебна и изпълнителна власт), може да избегне изпълнението на присъдата си, искайки провеждането на един процес пред народното събрание, оспорвайки решението на магистрата. Това в голяма степен представлява една от гаранциите на римляните срещу злоупотребите на магистратите, като техните решения в наказателни процеси могат да бъдат отменени чрез постановеното от свиканото народно събрание. След това ас. Иванов се спря на  една ключова фигура в римския политически живот и важен атестат за наличието на демократичен елемент в римската републиканска система в услуга на интереса на гражданите. Той разгледа функциите и значението на плебейския трибун в качеството му на представител на народа, своеобразен римски „омбудсман", имащ ролята на фигура, осъществяваща политически контрол и често пъти опозиция на дейността на магистратите при разпореждане с публичното имущество – publicum или при постановяването на определени спорни решения. Чрез своето правомощие да налага вето на всяко магистратско решение, въпреки че стои извън традиционната йерархия на cursus honorum, плебейският трибун има имунитет спрямо всяка власт в Републикански Рим и личността му е неприкосновена - пример за една демократична регулация.

Съдия Методи Тодоров направи презентация във връзка с установяването на Принципата на Август и своеобразния край на демокрацията в Рим. Тодоров подчерта главната цел на Октавиан Август чрез новата държавна форма на управление в Рим, която подобно на тази на диктатора, така грубо погазил демокрацията в Рим, Юлий Цезар, е да реформира републиканското устройство, за да го адаптира към новата географска, икономическа и социална реалност в Рим. Октавиан, обаче подобно на Сула е консервативен и иска да се ограничи във възстановяването на републиката, въвеждайки една правна уредба, която е резултат от компромиса между традициите от републиканската епоха и новата фигура на принцепса, титуляр на една власт, твърде подобна на тази на монарха. Въпреки това според Август, принцепсът не трябва да бъде считан за суверен, а за първия гражданин – primus inter pares на един свободен и демократичен град, който благодарение на своя политически и етичен престиж и с помощта на своите функционери, стои начело на републиканските институции, които съществуват само формално, поддържайки публичния ред, мира и управлявайки огромната територия на римската империя, привидно уважавайки римските демократични традиции от времето на Републиката, поне в периода на неговото управление.

Проф. д.ю.н. Малина Новкиришка-Стоянова представи пред кръжочниците основните аспекти на превенцията и борбата срещу изборната корупция в Рим. Професорът изясни термина „ambitus", с който римляните определят незаконните действия в хода на изборите за магистрати. Терминът се свързва с тяхната смелост да се изправят пред народа и с тяхната амбициозност да спечелят изборите. Едва по-късно се третира като престъпление. Тит Ливий споменава, че първият закон, с който се забраняват такива деяйствия, датира от 358 г. пр.н.е. Проф. Новкиришка уточни, че в Рим предизборната кампания започва много преди изборите и с оглед на това са и мерките за противодействие. Така например Lex Tullia de ambitu забранява пиршествата и игрите с пропагандна цел до 2 години преди изборите. Има специални правила за разделянето на гласуващите от бариери и придвижването им по специални пътеки, за наблюдението над изборните урни (cistae), за допустимото присъствие на приятели и поддръжници на кандидатите и пр. Професорът заключи, че подобно на някои съвременни практики, най-голяма корупция се развива във връзка с гласуването на първата и на последните триби, а също и по отношение на градските триби. Едните предопределят избирателната активност и общественото мнение, другите дават възможност в последния момент да се преобърне изборния резултат. Сбирката завърши с разпалена дискусия между всички присъстващи, провокирана от интересните изказвания.