ORATIONES PUBLICAE

 

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ

,, УНГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ И КЛАСИЧЕСКИТЕ ПРИНЦИПИ НА КОНСТИТУЦИОННАТА НАУКА "

НА ПРОФ. Д.Н. ГАБОР ХАМЗА

 

 

На 6. 04. 2017 г. пред пълната 272-ра аудитория на Юридическия факултет на СУ ,,Св. Климент Охридски" проф. д.н. Габор Хамза, редовен професор по Римско право в Университета "Лоранд Йотвьош" в Будапеща и редовен член на Унгарската академия на науките, изнесе публична лекция, посветена на новата Унгарска конституция в светлината на темата ,,УНГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ И КЛАСИЧЕСКИТЕ ПРИНЦИПИ НА КОНСТИТУЦИОННАТА НАУКА".

Габор Хамза е унгарски юрист, университетски преподавател, член на Унгарската академия на науките. Международно признат експерт по Римско право и по сравнително частно право. Завършва Университета "Лоранд Йотвьош" в Будапеща, специалност "Право". Защитава професура през 1984 г. От 1986 г. е гост-преподавател в италиански, американски, френски, испански, белгийски, холандски и южноафрикански университети. Редовно изнася семинари на английски и немски език в рамките на програма Еразъм в Юридическия факултет на Университета "Лоранд Йотвьош". През 2000 г. в съавторство с Андраш Фьолди издава учебника и наръчник "История и институции на Римското право". През 2004 г. става член-кореспондент на Унгарската академия на науките (УАН). Многократно участва в унгарски и международни конгреси. Автор на над 1300 научни публикации. Носител на множество награди, член на ред комисии, редколегии и международни дружества.

В лекцията си проф. д.н. Габор Хамза направи подробен анализ на новата Конституция на Унгария и основните принципи, залегнали в нея, като подчерта фундаменталното значение на Римското право и възгледите на Цицерон за държавното устройство в ,,De republica". По този начин достигна до извода, че по своя характер това е една модерна конституция, основана върху многовековните принципи на европейската конституционна мисъл и на унгарската конституционна традиция. Благодарение на всичко това основният закон на Унгария е способен да гарантира функционирането на една държава, която държи сметка за новата политическа, социална и икономическа  реалност и се намира в съответствие с концепциите и традициите на европейския конституционализъм.

 

Към пълния текст на лекцията

 

 

 

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ „ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ: ПРАВНИТЕ  НОРМИ И РОЛЯТА НА СЪДИЯТА В РИМСКИЯ И СЪВРЕМЕННИЯ ПРОЦЕС - НЯКОИ НОВИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ"

НА ПРОФ. Д-Р АНТОНИО ПАЛМА

 

 

На 16 март 2017 г. по покана на Юридическия факултет на  Софийския университет  „Св. Климент Охридски" професорът от Неаполския университет „Федерико Втори" Антонио Палма изнесе публична лекция на тема: „ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ: ПРАВНИТЕ  НОРМИ И РОЛЯТА НА СЪДИЯТА В РИМСКИЯ И СЪВРЕМЕННИЯ ПРОЦЕС- НЯКОИ НОВИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ" .

Професор Антонио Палма от 1979 г. чете курсове по Римско публично право, История на  Римското право, Римско частно право в Юридическия факултет на Университета в Салерно, където е редовен професор от 1988 г. Той е редовен професор в Неаполския университет „Федерико Втори" от 2000 г. Преподава Институции на римското право в Неаполския университет , Романистични основи на европейското право  и Обща теория на правото и тълкувателни техники в Европейския университет в Рим. От 2016 г. води лекционния курс по Римско право и в Университета нън Флоренция. Изпълнителен директор е на Увропейската университетска фондация към Европейския университет в Рим, член на Управителния съвет на Школата за специализация на преподавателите по право към същия университет и дирекор на списанието Studi Giuridici Europei . Координатор и ръководител на много проекти по римско право, унифициране на европейското право, превод на Дигестите на Юстиниан и пр.

Автор е на множество публикации по римско и съвременно право- за административните структури, съседските отношения, анализ на правните мотиви за общите клаузи, корпоративни форми на организация на труда, публичноправно устройство на територията, прехвърляне на правото на собственост, публичност на правните актове и пр. Издател на множество сборници със статии от форуми по римско право и романистична традиция,  редактор и член на редакционните колегии на множество романистични списания.

Публичната лекция на проф. Антонио Палма  беше посветена  на противопоставянето между закона като обща абстрактност и съдията, който прилага конкретно нормите на закона, т.е. на изясняването на въпроса доколко има противопоставяне между абстрактната норма и конкретно приложеното правило. Той постави на преден план  тезата, че нормата е обща и с  неопределен  персонално характер и тя следва да бъде разгледана на множество нива, като при това трябва да бъде различавана нормата- принцип от нормата- правило, като юристите са особено внимателни при тяхното тълкуване и прилагане в зависимост от избраните херменевтични стратегии. Статията, създадена въз основа на публичната лекция, е публикувана в бр.2/2016 на списанието IUS ROMANUM -  http://iusromanum.eu/documents/985691/3147559/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BE%20%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%B0.pdf/24dfa727-51b5-4ee9-8f9a-81968891b479     

Професор Палма представи и някои от основните тезиси, включени в издадената през 2016 г. монография „ Il luogo delle regole. Riflessioni sul processo civile romano". Тя е посветена на особения вид римскоправна норма, наречени regula като параметър за разрешаване на контроверзии, за които се води съдебен процес. Авторът разглежда процесуалните аспекти на прилагането на римското право и казуистиката, която се обогатява в резултат на съдебното тълкуване на правото. Разглеждат се емблематични аспекти на римския граждански процес  по един нетрадиционен начин- например отношението между съдия, юрист и норма, нова дефиниция на ius controversum като особена система на обективното право, основана на контроверзиите, съдебното тълкуване и scientia iuris, създаването и правното значение regulae iuris като херменевтичен инструмент в противоположност на нормата като генерализирано правило, основано на факти. Особено място е  е отделено на постановяването на решение с твърдението „non liquet" и дискреционните правомощия на заклетия съдия и пр. Като цяло монографията разглежда нормативното явление в една съвременна перспектива, като акцентира на римскоправната традиция и нейната модерност. 

 

Il luogo delle regole. Riflessioni sul processo civile romano. G.Giappichelli Editore, Torino, 2016. ISBN 978•88•9210663•5Il luogo delle regole. Riflessioni sul processo civile romano. G.Giappichelli Editore, Torino, 2016.  ISBN 978•88•9210663•5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публична лекция
„Правен режим на водите в Римското и съвременното право"

на проф. д-р Габриел Херес Крамер
от УниверситетаCEU Кардинал Херрера- Валенсия

На 31 октомври 2013 г. в Аулата на Новия български университет публична лекция „Правен режим на водите в Римското и съвременното право" изнесоха проф. д-р Габриел Херес Крамер от УниверситетаCEU Кардинал Херрера- Валенсия, Испания и проф. д-р Малина Новкиришка от Департамент „Право"на Нов Български Университет.

Във встъпителните думи преди лекцията проф. Новкиришка подчерта значението на правната уредба на водите от Древността до наши дни. Та акцентира на един нов аспект от изучаването на римското право- публичноправната уредба в Древния Рим, до този момент непозната за българската правна общност. Новият български университет за първи път през учебната 2013/2014 г. обявява курс по Римско публично право, който предстои да започне и чиято цел е да представи приемствеността на римскоправните институти в тази насока.

Професор Габриел Херес Крамер започна лекцията си с уточнения относно правната уредба на водите и разграничаването на публични и частни води в зависимост от тяхното предназначение и вид. Той подчерта особеното значение на ползването на моретата и големите реки и детайлните норми в тази връзка, създадени от римските юристи. Втората част от лекцията му беше посветена на паралела между римскоправния и съвременния режим на водите в Испания. В тази насока приемствеността на правото е особено значителна, като някои от редакциите на съвременните разпоредби буквално повтарят становищата на римските юристи.

Професор Крамер е един от видните романисти в Испания, автор на множество статии и монографии, преподавател в частния университет Кардинал Херрера във Валенсия. Той е бил зам. ректор на университета, декан, ръководи няколко международни проекти. Пред студените бяха очертани и възможностите за техни специализации в Испания по програмата Еразмус във Валенсия.

 

Лекцията приключи с обобщения, направени от проф. Новкиришка за българското законодателство относно водите. Бяха зададени и много интересни въпроси, на които испанският гост представи своето виждане за по- нататъшното усъвършенстване на правното регулиране в тази материя. 

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ
"ПРЕПОДАВАНЕТО НА ПРАВОТО В ДРЕВНИЯ РИМ И В НАШИ ДНИ"

на проф. д-р Малина Новкиришка

 

На 25 март 2011 г. от 16.30 ч. в Аулата на Нов български университет, студентите от департамент "Право" и всички други, които проявиха интерес към темата, бяха особено впечатлени от нейното изложение. С увлекателни факти и уникални фотоси на мултимедийната презентация проф. Новкиришка представи обучението по право в Древността и специално в Древния Рим. Тя направи и пълен преглед на обучението по Римско право в съвременните университети, като запозна присъстващите не само с учебните програми и тенденциите на развитие на учебната дисциплина в Европа, но и в университетите в САЩ, Япония, Австралия, Китай, в държавите от Латинска Америка, Африка и Близкия Изток. Лекцията завърши с въпроси и дискусия относно правното обучение въобще, като проф. Новкиришка запозна аудиторията с най- новите перспективи в тази област във връзка с актуалното законодателство

Презентация

 

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ
„17 ВЕКА ОТ ИЗДАВАНЕТО НА ЕДИКТА НА ТОЛЕРАНТНОСТТА- СЕРДИКА, 30 април 311 Г. "

Нов Български Университет- 20 май 2011 г.
 

На 20 април 2011 г. в Аулата на Новия Български университет Департамент „Право" организира публична лекция на проф. Джорджо Бароне Адези на тема „17 века от Едикта на толерантността- Сердика, 30 април 311 г.". Лекцията беше проведена съвместно с преподавателя по римско право в университета проф. Малина Новкиришка и доц. Иван Иванов от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски"

На лекцията беше представен текстът и правното тълкуване на конституцията, издадена от император Галерий в Сердика на 30 април 311 г., известен като Едикт на толерантността. С него две години преди Миланският едикт се слага край на гоненията на християните в Римкщага империя, възстановява се собствеността, конфискувана от християнските общини и се обявява християнството за равнопоставено на другите религии в държавата.  

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ И ДИСКУСИЯ
„1700 ГОДИНИ ОТ ИЗДАВАНЕТО НА ЕДИКТА НА ТОЛЕРАНТНОСТТА- СЕРДИКА, 311 Г. "

Софийски университет „Св. Климент Охридски"- 16 май 2011 г.

На 16 май 2011 г. по покана на Юридическия факултет на СУ „Св. Кимент Охридски" гостува един от най- видните романисти на нашето време- проф. Джорджо Бароне Адези. Той е в София във връзка с голямата научна конференция, организирана в Националния дворец на културата на 20 май 2011 г. и посветена на един малко познат акт на римския император Галерий, наричан Едикт на толерантността. С него за първи път и 2 години преди Миланския едикт , в Сердика, една от временните столици на Източната Римска империя, се прогласява христианството за вероизповедание, равноправно на другите религии в държавата. Поставя се край на гонеинята на християните и се постановява възстановяване ан собствеността на всички конфискувани имоти на християнските общини, както и амнистия за всички осъдени християни.

Проф. Адези е учен, посветил се на изследването на правните аспекти на взаимоотношенията между Църквата и императора от началото на ІV в. насетне. Той представи основните теории за същността и значението на Сердикийския едикт. Лекцията му беше последвана от интересна дискусия, в която се включиха проф. Малина Новкиришка и гл. ас. Теодор Пиперков, представяйки своите изследвания по темата, а също и много студенти, за които тематиката беше наистина непозната и особено вълнуваща. Интересен факт, който привлече вниманието на всички, е предположеинето, че император Галерий не само е прекарал последните месеци от живота си в Древна Сердика, където дни преди смъртта си подписва Едикта на толерантността, но и че е родом от града, тук е преминало детството му и от тук като обикновен войник той е поел пътя на дълга към държавата, отвел го до императорския престол.

Повече подробности за публичната лекция и шекста на Едикта на толерантността ( интерпретация от проф. Мария Костова) вж. на http://www.law.uni-sofia.bg/