ТАНЯ МИРЧЕВА

 

Кръжокът по Римско право за мен е точно това, от което се нуждаят не само първокурсниците, но и всички студенти, които изучават правото и си задават въпроси. Въпроси, най-често свързани с това защо правото днес е такова, каквото е и най-вече може ли там, където не е, да бъде по-съвършено и по-справедливо.

  Кръжокът по Римско право още в първи курс ме насърчи да не се ограничавам само с онова, което мога да прочета в учебника, а винаги да се опитам да надникна по-дълбоко ,търсейки същината на всеки въпрос. Най-важното обаче – насърчи ме да се осмелявам да поставям и дискутирам това с моите преподаватели и с моите колеги.

  Още от самото начало на първи курс сбирките ни дадоха възможността да пишем и представяме пред аудитория нашите разработки, посветени на стремежа ни да търсим и изразим онова, което най-силно ни е привлякло към правната наука.

  С времето осъзнавам, че полетът на мисълта ни, като първокурсници често напомняше на полета на птичета, които се учат да летят и понякога се приземяват не както трябва. В Кръжока обаче всичко това бе важен урок за развитието ни.

  За мен сбирките, посветени на римското право, запълниха именно онова, което липсваше в процеса на обучението ми – възможността да надграждам знанията си с умението да ги анализирам и интерпретирам, да ги осмислям и пречупвам през своята призма. Причината за това до голяма степен се корени в непринудената атмосфера на събиранията, която сама по себе си предразполага към въпроси и размисъл.

  Кръжокът обаче всъщност има облика и носи духа на преподавателите и студентите, които са част от него и го съставят. За мен той беше първото място, което посетих извън лекционните курсове. В последствие то стана любимо за моите интереси и търсения.

  Оказва се, че с колегите, с които за пръв път посетихме Кръжока, постепенно взехме да

порастваме. Спомням си обаче, че когато дойдох на първата сбирка, вече отдавна бях запленена от историята на Античния свят и предусещах, че също така ще ме грабне и неговото право. Тогава си зададох за пръв път и един може би наивен, но уместен за всеки първокурсник въпрос – не какво трябва да знае, а какъв трябва да бъде добрият юрист?               

  Несъмнено днес мога да кажа, че в търсенето на отговора ми помогна именно римското право, защото ако правото е изкуството на доброто и справедливото, то според мен, добрият юрист трябва да бъде преди всичко жрец и войн на Iustitia.

 

 

 

ДАНИЕЛА ЧАВДАРОВА

 

През юни месец 2016 г. се записах на състезание за решаване на казуси по Римско частно право, което се оказа едно добро, макари спонтанно решение.

Вероятно всеки от записалите се над 60 човека споделяше натрапчивата мисъл, че още на първия кръг ще отпадне. Тъй като сесията наближаваше, притеснението около нея растеше и разполагах с оскъдно време за подготовка. В този смисъл нещото, което ме спаси от пълен погром на състезанието, беше чисто и просто посещаването на лекции, подготвянето за упражненията и като цяло системното четене. Подготовката сигурно звучи като тягостен и тежък процес, а фактът, че упражненията се провеждаха мъчно рано, със сигурност допринася за тази представа. В действителност обаче часовете отделени за римско право са представлявали най – голям интерес за нас, студентите. Това може да се определи като поучителния момент в моята история, който е преди всичко призив към бъдещите първокурсници да се готвят редовно не само защото ще им е по – лесно в бъдещ план преди изпита по Римско частно право, но и за да могат подобаващо да оценят колко е увлекателна самата материя. Подготовката  ми всъщност представляваше един скоростен преговор в рамките на четири дни с помощта на записки от лекции, систематизирани и поместени в една много стара пред разпадане тетрадка на човек, който е бил студент по право поне преди 30 години. Тя е била съхранена от него не просто за да бъде предадена в помощ на някой първокурсник, но и защото дори сега тя му служи като ориентир, като спомагателно средство, в лицето на което се откриват основите на съвременното ни право. Запазването на тази тетрадка за мен беше сигурен знак, че трябва да положа повече услилия в изучаването на този предмет.

Това беше предисторията, а сега да се върнем към по – интересното – самото състезание. Първият кръг мина най – неусетно, като същевременно  беше най – опустошителен, тъй като отпаднаха над 50% от участниците. Последвалите няколко кръга бяха значително по – напрегнати, защото  всички се стараеха много и даваха всичко от себе се и респективно все по – бавно участниците отпадаха.

 Макар времето за размисъл да е достатъчно, оставаш с усещането, че сякаш преди 10 секунди са ти раздали листа, върху който да отбележиш отговорите. Нетърпелив човек съм и чакането между кръговете, което е изпълненено с противоречиви емоции, ме мотивираше все повече да се съсредоточа и да дам всичко от себе си, за да продължа напред.

Последният кръг на състезанието обаче се оказа най-трудент, защото въпреки, че на пръв поглед отборното решаване на казус изглежда значително по – лесно, всъщност се оказа, че не е точно така. Причината е следната: необходимо е за ограничен период от време да напаснеш своя начин на мислене и тълкуване с този на още петима души, което е истинско предизвикателство. В крайна сметка обаче съумяхме да се приспособим към належащата ситуация и да заработим като екип, което ни донесе победата. След като вече и двата отбора са предали отговорите си, все още не можеш да осъзнаеш, че състезанието е приключило и всеки момент ще разбереш, дали си успял да бъдеш една идея по-съсредоточен, по-точен и по-съобразителен от по нищо неотстъпващите ти противници. Когато обявят резултатите не осъзнаваш, какво точно ти казват, сякаш попадаш в кратка безтегловност. Това недоумение обаче е бързо изместено от радостта от победата и последвалото поздравяване със съотборниците, макар с някои от тях да си се запознал едва преди час. Няма как да не спомена и противниковия отбор, който също се справи блестящо и в никакъв случай не мога да окачествя като „загубил".

Състезанието беше наистина невероятно  преживяване, което не само проверява теоретичното познаване на материала, но и способността да го приложиш практически, както и да мислиш под напрежение и да вземаш решения притиснат от времето. Състезанието по решаване на казуси мотивира участниците, породи у тях огромно желание да продължат да участват в такива организирани конкурси и в бъдеще, което наистина е най – ценното, което можеш да извлечеш от явяването на подобен тип събития.