Студенти I-III курс

РИМСКОПРАВНИ АСПЕКТИ НА ПРЕЗУМПЦИЯТА ЗА БАЩИНСТВО

Доказването на факта на бащинството винаги е представлявало проблем за правното мислене. В древни времена липсата на яснота се преодолявала чрез придаването на мистичен характер на доказването. Впоследствие се установяват рационалните доказателствени способи, към които принадлежи и презумпцията за бащинство. Римското право, макар да не си е служело с термините на съвременната правна теория, също е познавало човешки и законови презумпции. Известно е действието на една оборима и една необорима презумпция за  бащинство. В статията са изследвани данните за доказването на презумпцията и е подчертано нейното значение за римското общество. Изказано е мнението, че установяването на презумпцията за бащинство е плод на политика. Накрая са разгледани теориите за ограничената власт на презумпцията в римското право в контекста на бащината власт.

Ключови думи: презумпция, бащинство, римско право, необорима, оборима

RESUME | READ
РЕЦЕПЦИЯТА НА РИМСКОТО ПРАВО В РУМЪНСКАТА ПРАВНА СИСТЕМА – ДОГОВОРЪТ ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА

Ще се опитам да илюстрирам богатото влияние на римското право върху съвременното румънско законодателство като анализирам договора за покупко-продажба, що се отнася до способите за прехвърляне на собственост чрез предаване на вещта (traditio).

Ще започна с разглеждането на изследванията относно рецепцията на римското право в румънската правна система, последвано от кратък исторически преглед на румънските граждански кодификации. Ще проследя еволюцията на договора за продажба, започвайки с римското право, продължавайки със старото румънско право, преминавайки през Гражданския кодекс на Александру Йоан до ден днешен, когато е уреден от Новия граждански кодекс. Ще очертая елементите на договора за покупко-продажба, анализирайки в сравнителноправен аспект уредбата му в Румъния. Ще се концентрирам също така в предаването на вещта като начин за придобиването на собствеността, търсейки приложението на този институт в съвременното румънско гражданско законодателство.

Аз ще ползвам като основни източници: Дигестите (Dig.), Кодекса (Cod.) и Институциите  (Inst.) на Юстиниан, както и Калимаховия кодекс, Румънския граждански кодекс от 1864 и Румънския граждански кодекс от 2009, опитвайки се да стигна отвъд буквалния превод, така че да запазя истинското значение на румънските правни термини и да избегна обърквания.

 

Ключови думи:  рецепция на римското право, Калимахов кодекс, Румънски граждански кодекс от 1864, Румънски граждански кодекс, договор за покупко-продажба, emptio-venditio, traditio symbolica, вписване;

RESUME | READ
НЯКОИ ВЪПРОСИ НА РИМСКОТО ВОЕННОНАКАЗАТЕЛНО ПРАВО. КОЛЕКТИВНИ НАКАЗАНИЯ В РИМСКАТА АРМИЯ. ДЕЦИМАЦИЯ

Настоящият труд има за цел да разгледа някои до момента незасегнати в българската романистика аспекти на римското публично право и по-конкретно на римското военно и военнонаказателно право от периода на Републиката и Принципата. Като отправна точка е поставен проблемът за imperium militiae (militae) на военачалниците, който им е позволявал да упражняват неограничена дискреционна власт спрямо подчинените им войски. Наред с това е направен опит да се обясни както юридически, така и чисто логически разделението на наказанията на индивидуални и колективни, което би могло да бъде от догматична полза при един по-обстоен анализ на специалните положения на военнонаказателното право. Основният фокус в статията е насочен към едно от главните – а според някои автори единственото – колективно военно наказание – децимацията (decimatio). На база както на антични източници, така и на трудовете на съвременни учени е направен опит за изключително подробен неин анализ – първо откъм чисто юридическа характеристика и второ откъм историческо развитие, социални аспекти и причини за нейното постепенно отмиране.

Ключови думи:  децимация, армия, наказание, imperium, военачалник, военнонаказателен, колективни наказания

RESUME | READ
РЕЦЕПЦИЯ И ЗНАЧЕНИЕ НА РИМСКОТО ПРАВО ЗА СЪВРЕМЕННАТА ЮРИДИЧЕСКА КУЛТУРА

Римското право има огромна заслуга за улесняването на нашето разбиране за съвременните правни процеси и конструкции. От предлагането на готови дефиниции на юридически понятия, през попълване на празнините в международното право, до изработването на механизъм за създаване на правни норми и принципи римскоправната традиция се превръща в пример за високите върхове в науката и изкуството, които е достигнала тази антична цивилизация.

Дори след падането на Западната римска империя под силата на германските нашественици не престанало да съществува, тъй като по онова време действието на едно право се определяло не от принадлежността на едно лице към дадена държава, а от народностния му произход. Така в рецепиенти на тази гениална система се превърнали както Византийската империя, така и германските завоеватели.

Същинското възкръсване на римското право се свързва с университета в Болоня, който привличал учени от цяла Западна Европа, ентусиазирани да научат повече  за живота и работата на римските юристи. Чрез тях римското право се пренесло във Франция и Германия и останалите цивилизовани страни по онова време, превръщайки се в основа на техните законници.

Римското право има огромна заслуга за днешното ни познание за правото не само защото сме наследили от него десетки институти на облигационното,вещното и наследственото право, но и защото представлява своеобразен тълковен речник за терминологичния базис, с който си служи съвременният юрист. Издържайки на ударите на времето и достигайки до наши дни не само като университетски предмет, залегнал в учебната програма на всеки студент по „Право", но и превърнал се във вдъхновение за юридическите школи по цял свят, римското право доказва съвършения си характер и оригинален почерк.

Ключови думи: Римско право, рецепция, университетът в Болония, Френският Code Civil, Немският BGB, римскоправни термини и институти в съвременното право;

RESUME | READ
ЕВОЛЮЦИЯ НА РИМСКАТА ДЪРЖАВА И ПРАВО. ОСНОВНИ ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ

Тази статия представлява едно историческо проследяване и акцентиране на основните моменти от развитието на римската държава и право. Описват се ключовите моменти в еволюцията на Рим.. Представени са основните етапи на развитие като ключовото е, че нямаме съвпадение на историята и правото понеже правото се изменя по-трудно от организацията на държавата. Държавата е разгледана като един хегемон в правен и в политически смисъл като налага властта си на няколко континента. Разделението на империята на източна и западна е една от многото причина за нейния упадък. В източната част успява да се кодифицира римското право. Кодификацията включва най-добрите произведения на римските юристи от класическия период.   

Ключови думи: държава, право, Империя, Република, Принципат, Доминат, Дигести, Юстиниан

RESUME | READ

Студенти IV-V курс

ПЪТЯТ НА РИМСКАТА ДАНЪЧНА СИСТЕМА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Концепцията за правната валидност включва два елемента – времето и пространството. Като последица от променящите се нужди на държавата, римската история се характеризира с голямо разнообразие от различни видове данъчно облагане, промени във „финансовата администрация", от тройното разделение на  tribus, до дихотомията между  aerarium populi romani и fiscus. Целта на изследването е точно тази - да се проследи  „ходът на времето" в римската данъчна система, на базата на еволюцията, била тя  „едновременна" или не, „последователна" или „непоследователна" – между данъчната система и  римската конституционна система в своята съвкупност.

Ключови думи: tributum, римска данъчна система, валидност във времето, римски данък, римска данъчна администрация, Leges Sumptuariae, данъчна администрация, начини на данъчно облагане, Aerarium Saturni, fisci, Aerarium Populi Romani, Fiscus Caesaris;

RESUME | READ
ПРАВНИ СРЕДСТВА В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В РИМСКОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПРАВО

Основната идея на тази работа е да се разгледа еволюционното развитие на правото на обжалване като едно от основните права на страните в наказателния процес, като се започне от Римското право. За тази цел, използвайки едновременно исторически и сравнителни методи, по-детайлно са изследвани институтите  provocatio и appellatio в различните периоди от развитието на Римската държава, за да се направи изводът, че правните средства се появяват, за да защитят човешките права в наказателния процес и да постигнат справедливост и безпристрастност за достигането на обективна присъда. Институтът на обжалването днес е прераснал в един от международно признатите стандарти, така както и конституционните принципи, чийто основи се коренят отново в римското право.

Ключови думи: право на обжалване, provocatio, appellatio, наказателен процес, правни средства, Римско публично право, човешки права

RESUME | READ
СРАВНЕНИЕ И ПРАВИЛА НА ХАЗАРТНИТЕ ИГРИ СПОРЕД LEX ALEARIA И СЪВРЕМЕННОТО МАКЕДОНСКО И БЪЛГАРСКО ПРАВО

Alea – в правната терминология означава всяка хазартна игра (не само игра на зарове). Претенциите, които произлизали от тези игри не можели да бъдат предявени чрез иск и да получат правна защита. Причината за подобна регулация на хазартните игри, произхожда от разбирането, че  аlea (залагането) било считано като безчестен акт за римските граждани. Въпреки това римляните често играели хазартни игри според много източници от римската историография.

Висшата класа на римското общество също не била имунизирана от страстта към залагането. Според William Smith много от ранните императори като Август, Калигула, Клавдий, Каракала, Домициан и Вителий участвали в залагания и по тази начин дали лош пример на римските граждани.

Противоположно на римския опит, модерните държави уреждат тези отношения. Чрез залагането на хазартни игри, държавата печели допълнителни пари (чрез лицензирането, а също и заради облагането на печалбите) и по този начин, тя има по-голяма полза, ако повече фирми са ангажирани в тази дейност.

Българското и македонското право представляват добър пример как държавата може по съвременен начин, да уреди тези отношения в съответствие с европейските норми, отнасящи се до хазартните игри.

Ключови думи: римско право, Lex Alearia, хазартни игри, Alea, Юстиниан, Македонско право, Българско право;

RESUME | READ
МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И ВЪОРЪЖЕНИТЕ КОНФЛИКТИ. КОНЦЕПЦИЯТА IUS BELLUM И НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ

Международното право играе особена роля в международните отношения. В процеса на водене на външната си политика държавите се сблъскват с проблеми, които възникват в резултат на взаимодействието на международната сцена. Регулатор на тези междудържавни отношения се явява международното право. Когато има несъгласие между държавите в международните отношения, може да се стигне до въоръжени действия и война, която винаги е оправдана от безспорна и справедлива причина. Концепцията за справедливата война дължим на римляните. Тази идея векове характеризира и влияе върху теоретичната мисъл на западния свят и нейното съдържание е насочено към методите и принципите на водене на война. Тази концепция еволюира през призмата на времето и стига до нас. Липсата на гъвкавост в Глава VII на Хартата на ООН е причина определени държави да не легитимират употребата на сила в рамките на международното право. Тези държави търсят само политическа легитимация или отстояват доктрината за върховенството на националното право над международното. Това е опасна тенденция, която може да разруши световния ред, който познаваме и който почива на правото.

Римската империя има абсолютистка идея за дипломацията - отношенията са най-добре регулирани, ако Рим контролира земята. Поради тази причина, приносът на древните римляни се отнася по-скоро до правния аспект на дипломацията и поддържането на архивите. Римляните подчертават важността на споразуменията и договорите и създават велики администратори вместо хора, които да преговарят. Тъй като Римската империя бързо разширявала териториите си, тя преговаряла с представители на завладените райони, като им гарантирала частично самоуправление чрез договори.

В настоящата статия ще бъде разгледана концепцията за bellum iustum и как тя се вписва в понятието за агресия и водене на война, установено от международното право и предписанията в Устава на ООН.

Ключови думи: международно право, римско международно право, съвет на фециалите, Съвет за сигурност на ООН, конфликти, война, враг, bellum iustum, правни механизми и санкции;

RESUME | READ

Асистенти и докторанти

ПЪРВООБРАЗЪТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В РИМ СПОРЕД ДИГЕСТИТЕ

Настоящата статия представлява опит за обобщение и критичен анализ на становищата по въпроса за първообраза на застрахователната дейност в Рим. Акцентът в статията е поставен върху конститутивните елементи на договора за застраховка – рискът, цената за неговото носене и застрахователното обезщетение, като се търси техен функционален еквивалент в множество текстове от Дигестите, посветени на прехвърляне на риска по силата на договор. Последователното им тълкуване разкрива наличието на своеобразна ad hoc застрахователна клауза, допустима при някои отделни договори. Беглият поглед върху някои моменти от историята на Рим разкрива, че идеята за риска като явление със самостоятелно правно и икономическо значение е била позната и преди съставянето на Дигестите.

Ключови думи: застрахователна практика, застрахователен договор, риск, Дигести, alea;

RESUME | READ
РЕПУБЛИКАНСКА ЗАКОННОСТ И ИЗВЪНРЕДНА ВЛАСТ: РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ МАКИАВЕЛИСТКИЯ ПРОЧИТ НА РИМСКАТА ДИКТАТУРА

Настоящата статия разглежда анализа, който Николо Макиавели прави на диктаторската магистратура от времената на Римската република в гл. XXXIV. на своите „Размишления върху първите десет книги на Тит Ливий". Очертани са характеристиките на римската диктатура като част от държавния механизъм на една идеална република, притежаваща законово уредна система на ограничени власти. Последните биват упражнявани в обща полза от активни граждани, обладаващи републикански добродетели.

Ключови думи: диктатурата в Древен Рим, Макиавели, Карл Шмит, извънредно положение, републиканизъм.

RESUME | READ
РИМСКОТО ПРАВО И МОДЕРНАТА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ ПРИ ДЕФЕКТНИ СТОКИ

Статията поставя въпроса отговорността за вреди от дефектни стоки рожба на потребителското право, зародило се втората половина на миналия век, ли е или има по-дълбоки корени и основателно ли е да се твърди, че сходни отношенията търговец-потребител и тяхната регламентация се срещат още в Рим, че и преди това. Понеже считам, че историята винаги може да ни научи на нещо се оптивам да отговоря на тeзи върпоси, макар и със съзнанието, че известните ми правила от римското право повече са целели възстановяване на еквивалентността в правоотношението и доста по-рядко се занимават с обезщетяването на вредите, които дефектната стока може да нанесе.

Ключови думи: отговорност за продукта, римски пазари, едикт на курулските едили, дефекти на продадени роби, болести, недъзи, обективна отговорност, actio empti, отношения потребител-търговец;

RESUME | READ